9 янв. 2018 г., 08:42

Китсуне

452 1 2

Лицето - издължено,

стърчащ - носът,

очите - лед студени

и заразителен - смехът.

 

Девическа походка,

душа - по-древна от света,

изглежда мила, кротка,

а всъщност е змия.

 

Мъжете покорява

със чар и древен ген,

инстинктът надделява

и те попадат в плен.

 

За тях е хубавица

със стройнички крака,

а всъщност е лисица

във тяло на жена.

 

Където и да иде,

я следват рой беди,

природата си хищна

не може да сдържи.

 

И чувствена, и груба,

и примитивно зла,

със похот тя погубва

човешката душа.

 

Не е Лилит, ни Ева,

ни древно божество,

съвсем пък - Свята Дева,

над мрака тържество.

 

Животно в чужда кожа,

с магия взело дар -

да е в човешко ложе

и на човека - цар..

 

8.01.2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...