9 ene 2018, 8:42

Китсуне

  Poesía
450 1 2

Лицето - издължено,

стърчащ - носът,

очите - лед студени

и заразителен - смехът.

 

Девическа походка,

душа - по-древна от света,

изглежда мила, кротка,

а всъщност е змия.

 

Мъжете покорява

със чар и древен ген,

инстинктът надделява

и те попадат в плен.

 

За тях е хубавица

със стройнички крака,

а всъщност е лисица

във тяло на жена.

 

Където и да иде,

я следват рой беди,

природата си хищна

не може да сдържи.

 

И чувствена, и груба,

и примитивно зла,

със похот тя погубва

човешката душа.

 

Не е Лилит, ни Ева,

ни древно божество,

съвсем пък - Свята Дева,

над мрака тържество.

 

Животно в чужда кожа,

с магия взело дар -

да е в човешко ложе

и на човека - цар..

 

8.01.2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...