9 ene 2018, 8:42

Китсуне

  Poesía
447 1 2

Лицето - издължено,

стърчащ - носът,

очите - лед студени

и заразителен - смехът.

 

Девическа походка,

душа - по-древна от света,

изглежда мила, кротка,

а всъщност е змия.

 

Мъжете покорява

със чар и древен ген,

инстинктът надделява

и те попадат в плен.

 

За тях е хубавица

със стройнички крака,

а всъщност е лисица

във тяло на жена.

 

Където и да иде,

я следват рой беди,

природата си хищна

не може да сдържи.

 

И чувствена, и груба,

и примитивно зла,

със похот тя погубва

човешката душа.

 

Не е Лилит, ни Ева,

ни древно божество,

съвсем пък - Свята Дева,

над мрака тържество.

 

Животно в чужда кожа,

с магия взело дар -

да е в човешко ложе

и на човека - цар..

 

8.01.2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...