Лицето - издължено,
стърчащ - носът,
очите - лед студени
и заразителен - смехът.
Девическа походка,
душа - по-древна от света,
изглежда мила, кротка,
а всъщност е змия.
Мъжете покорява
със чар и древен ген,
инстинктът надделява
и те попадат в плен.
За тях е хубавица
със стройнички крака,
а всъщност е лисица
във тяло на жена.
Където и да иде,
я следват рой беди,
природата си хищна
не може да сдържи.
И чувствена, и груба,
и примитивно зла,
със похот тя погубва
човешката душа.
Не е Лилит, ни Ева,
ни древно божество,
съвсем пък - Свята Дева,
над мрака тържество.
Животно в чужда кожа,
с магия взело дар -
да е в човешко ложе
и на човека - цар..
8.01.2018
© Мария Димитрова All rights reserved.