Jan 9, 2018, 8:42 AM

Китсуне

  Poetry
451 1 2

Лицето - издължено,

стърчащ - носът,

очите - лед студени

и заразителен - смехът.

 

Девическа походка,

душа - по-древна от света,

изглежда мила, кротка,

а всъщност е змия.

 

Мъжете покорява

със чар и древен ген,

инстинктът надделява

и те попадат в плен.

 

За тях е хубавица

със стройнички крака,

а всъщност е лисица

във тяло на жена.

 

Където и да иде,

я следват рой беди,

природата си хищна

не може да сдържи.

 

И чувствена, и груба,

и примитивно зла,

със похот тя погубва

човешката душа.

 

Не е Лилит, ни Ева,

ни древно божество,

съвсем пък - Свята Дева,

над мрака тържество.

 

Животно в чужда кожа,

с магия взело дар -

да е в човешко ложе

и на човека - цар..

 

8.01.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....