31.12.2006 г., 19:09

Кладата на Самотата

1.2K 0 2
  КЛАДАТА НА САМОТАТА

Не искам пак да съм сама.
Тя - самотата - ме разяжда.
Огромна стая.Тишина.
И една страхотна жажда

измъчва тялото. Цяло
то е изпълнено със Нея.
Пресъхвам. И горя. И само
да пийна повече - не смея.

Защото ще експлоадирам
и малки късчета от мене
ще почнат бавно да умират
и тихичко да ми се смеят.

А след това - насмяти вече
изсъхнали и ожаднели,
се сливат във жена-момиче
със устни мъртво побелели.

Изпита. Бледа в тишината
горя, разядена от нея.
От Самотата. Да, самата
аз съм клада нейна.

И не смея да заспивам
да не изгоря напълно.
Самотата ме съсипва
и може би ще ме погълне.

Тогава ще възпламеня
от само себе си жаравата,
която с бавното си тлеене,
ще събуди в мене кладата.

Една искра ще трябва само
да пламна, изгоря изцяло.
И в този час ще дойдеш ти,
но аз ще бъда мъртво тяло.

Ще почнеш бавно да събираш
частиците по пода пръснати.
Във мене дълго ще се взираш.
И тогава ще възкръсна.

Зная, че ти ще ме потърсиш
но мене няма да ме има.
Защото в твоите мечти
идва вече нова зима.

А някъде на този свят
ще плаче друг за мене там,
където няма самота,
а само лято - вечен плам.

И няма аз да съм сама
на този свят, изпълнен с мъка.
Как искам да забравя всичко,
да няма никога разлъка,

която да измъчва тялото.
Да не пресъхвам и да бъда жадна.
А окрилена с обич цялата,
да се превърна в ангел.

И никога да няма Клада,
от самота възпламенена,
да съм твоя, да не страдам
и само ти да си до мене.

Прости. Изпепелена цяла съм.
И пак сама. И пак съм жадна.
Събудих се - кошмарен сън
сънувах, че горя на клада..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Жекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...