Кладенец
Пред мене кладенец дълбок,
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина
проблясва плахо, светлооко.
Бълбука живата вода,
омайва нежно из дълбоко.
"Отпий сега, хвани мига,
слей устни с моята прохлада.
Бъди любимата жена,
и вярвай, твоя съм наслада.
Не гледай тъмната страна,
прозри под нея белотата.
С объркана е тя съдба,
а в кладенеца... е душата!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
