Кладенецът на Ван Гог
КЛАДЕНЕЦЪТ НА ВАН ГОГ
Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях.
Светът край мене стана мръснорозов,
а помня го, че беше тъмносин.
Преследва ме отвесната ви проза,
която ми пробутвате за стих.
Такава непонятност ми е чужда.
Харесваше ми да беседвам с Бог
и той да отговаря само в нужда.
Не съм човек, а кладенец дълбок.
Над мене се надвесва всеки скришом
и мрачните си тайни ми реди.
Един ще бъде, който ще се впише
с дъх в моите притихнали води.
От семките покълва жълта лудост
и плисва светлината благодат.
Но спра ли слънчогледи да сънувам,
отвъд ще ида при Винсент ван Гог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
.
