yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
Jan 20, 2019, 7:48 PM

Кладенецът на Ван Гог 

  Poetry » Phylosophy
651 8 9

КЛАДЕНЕЦЪТ НА ВАН ГОГ

 

Аз някога рисувах слънчогледи

Не знам защо внезапно оглушах

и четките си разпилях в безреда.

А във главата ми извира смях.

 

Светът край мене стана мръснорозов,

а помня го, че беше тъмносин.

Преследва ме отвесната ви проза,

която ми пробутвате за стих.

 

Такава непонятност ми е чужда.

Харесваше ми да беседвам с Бог

и той да отговаря само в нужда.

Не съм човек, а кладенец дълбок.

 

Над мене се надвесва всеки скришом

и мрачните си тайни ми реди.

Един ще бъде, който ще се впише

с дъх в моите притихнали води.

 

От семките покълва жълта лудост

и плисва светлината благодат. 

Но спра ли слънчогледи да сънувам,

отвъд ще ида при Винсент ван Гог.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз си представих живота му: картините, мините, животът сред най-бедните, който той би могъл да си спести. И да живее повече от прилично в Лондон или в Амстердам. Отречен и отхвърлен от семейство и общество (но не и от Тео), не доживява да види как всичко потъва. Ван Гог е понесъл повече, отколкото човек би могъл да понесе. Уф, отплеснах се, любим художник .
    И стихотворението - също
  • Доче, прегръдки.
  • Надникнах. Пих вода. И замълчах...с възхищение.
  • Благодаря на всички, които се осмелиха да надникнат в този кладенец.
  • Хареса ми...
  • Страхотна метафора! !
  • "Не съм човек, а кладенец дълбок."
    Не си!
  • Животът е понякога удивително строг...
    Като в жълта къща-рисувана от Ван Гог!
  • Хареса ми като съдържание и форма.
    Поздравлевие!
Random works
: ??:??