12.11.2017 г., 19:13 ч.

Класическият пенсионер 

  Поезия » Гражданска
5027 7 23

 

 

                                                          Купон при Хари продължава,

                                                          да ви гощава - обещава...

                           


                             12.11.2017
   

               Класическият пенсионер
            

          Този пенсионер е като плод узрял
          есента, във края на сезона..
          Със години трупал ползи, помъдрял
          и безценен опит за милиони....

 

          Много знаел, също много можел,
          но дошло е време да се предаде!
          В новия живот, за него - сложен -
          допотопна той е мебел-демодè!

 

          Тръгне ли със автобуса - пречи!
          Всички бързат, той обаче  -не!
          Каже мисъл някоя - абе, човече,
          туй валидно бе за двайсти век!...

 

          Чувство на обида се долавя
          в погледа му и много скръб...
          Скука го наляга, че не прави
          нищо. Сякаш непотребен е... сандък!

 

          Искал би ракийка да си пийне,
          после в "мъжки хор" пък да участва!
          Но не бива, кръвно има и ще мине
          със водица - тя е безопасна...

 

          Затова кога се случи да му падне
          неочаквано и прави всичко без да пита,
          Но живот ли е това, бе братя?
          Още иска му се нему да разчитат!..

 

          А държавата? Каква е тая мащеха,
          която го обезличи съвсем!
          Тя докара го и, както схващате,
          във един безкраен гладен полуден!

 

          Него, пък, напук му се живее,
          че калèн в годините - запазил
          към живота хъс и без да пие-пее
          и що е нявга бил - не е забравил!!

 

          Жените в тая сложна ситуация
          се справят много по-добре!
          Че на къщата - таз родна дестинация,
          й трябва иконом, дете да прибере..

 

          А и фасона пазят - да са младолики,
          нищо, че навсъде ги боли!
          Щом полезни са - те чувстват се велики,
          нявга и любовни трепети сърцето им твори!

 

          Та... видно, случаите са най-различни,
          но общото при всички е - борба!
          Да убедят и себе си, че не са безлични!
          Че още могат, дишат, пък да убедят... света!!!

 

 

 

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво си го казала. Иска им са да са полезни и имат какво да дадат... А животът и е толкова труден в България. Дано поне имат обичта на близките си 🌺💐💐
  • Браво, Иржи! Чудесно си го фотографирала с думи!
  • Народът ни забрави да се усмихва, Иржи! Страдалчески народ сме, който тъне в мизерия и скука.
    А варенето на домашна ракия си е ритуал и тръпка за народа ни!
    Хубава вечер!
  • Благодаря Младене,Гавраил, на вас младите са ви чужди тия преживявания и дано се оправят нещата, когато ви дойде времето,а от сегашните - управляващите се надяват да се отърват,макар и бавно...Е,има пенсионери с пагони например,които са по-щастливи.Затова и заглавието е не само пенсионерът,а класическият,обикновеният.
  • Така е Иржи.И на пенсионера нищо не му е чуждо.Нека си приказват каквото си искат.
  • Симпатично описание на пенсионерските неволи. Поздрав, Иржи!
  • Еха,драго ми е да ви видя и трите Руми,Алекс и Силвия!За Руми се изненадах,че я няма,но разбрах...Алекс,радвам се,че минах през твоята "цедка"и,че съм "минала в по-горно ниво"....Силве ,знаех,знаех,че ще наминеш и причина те е забавила!Благодаря ви много и до съвсем скоро...
  • Винаги ми е било драго да се спра и да разговарям с възрастните. Те са такова богатство, между нас, духовно, смислено с ценностна система. Друг е въпросът как ги оставяме в немотия, как си мълчим и търпим несправедливостта. Никой няма да ни хване за ушите и да ни каже, елате, ще ви увеличим пенсиите, заплатите, майчинството... Само трябва да го извуюваме смело и мирно. Отплесвам се всеки път. Няма повече.
    Поздравления за смисления и винаги актуален стих, според мен! Бъди, Иржи!
  • Мн ми е мъчно за пенсионерите в Бг! Няма такова нещо просто!... Чудесен стих, Иржи, напредваш с ритъма. Поздрави
  • Привет, Иржи! Ето ме и мен, с малко закъснение, но причините са основателни! И аз като Любо ще кажа, ти наистина внасяш свеж полъх в сайта! Стихотворението ти е прекрасно, изразила си самата действителност! Радвам ти се от сърце, толкова си силна духом, не се даваш и именно това ме впечатлява! А що се отнася до купоните, мисля, че там няма възрастова граница, дори хора като теб има какво да покажат на младите, нещо различно, което да разчупи техните представи и стереотипи за забавление! Прегръщам те!
  • Е! И да я изпие, тъкмо ще е кефлия!
  • Благодаря ви приятели,такъв импулс ми давате,че както съм се "развихрила"замислила съм нещо като Кентърберийски разкази....Началото е сложено с моя Автопортрет и т.н.и т.н.Като споменаваме Хари,да изясня случая...Аз не го познавах и още дори,но коментирах неговия "Старият ерген" и нали съм малко по дългите коментари,харесал го ,и ме помоли да напиша за старата мома...Така се роди моя стих...Но той не спря.Когато написа за варенето на ракия и там на казана видял пенсионерите как се веселят и....пак ми поръча да напиша нещо за тях!Та се оказа,че аз пиша светкавично щом е по "поръчка",а моите ги бавя...Радвам се,че ви създавам настроение,днес ще пусна едно с дълго заглавие,там ще се видите всички....Благодаря Марги,аз също съм по купоните/може и да не ми прилича вече!/,но надявам се Хари да не изпие ракията до по-късно!Приятна седмица ви желая Вили,Хари,Катя,Албена,Меги,Марги и Веси!!
  • Свежарката в сайта - това си ти, Иржи! Пък и щом става дума за купон, ще се намерят доста желаещи ... Поздравления за страхотния стих и успешна нова седмица!
  • Иржи, приветствам те! Може ли и аз на купон при Хари? Той е готино момче! Никак даже не е демоде! Суха върлина е! Жилава! Здрава! Ще му отдадем почит, както подобава! Животът е хубав! Той е пред нас! Кога да те взема от вас?
  • Браво, Иржи, борбеността и желанието за живот са двигателя на всичко!
  • Иржи, прекрасна си!... А стихът ти вече ми е любим! Прегръщам те, мила! Ти си невероятна!
  • Много мъдрост има в стиха ти, Ирина!
    Много ми липсват вече пенсионираните ми колежки...
    Научиха ме на толкова много неща и ми завещаха
    от своята мъдрост.Напълно съм съгласна с ,Хари за търсене на доброто,
    че мислите ми са за Родината!Реалността все повече ме натъжава
    и плаши...Защото най - голямото богатство на една държава са хората!
    Поздравления за хубавия стих!Добавям в любими!
  • Не съм кадем,Ирина!Само един скромен човек.Замечтан,да търси добро!Да дава сърцето си,мислите си само за едно!За България!
  • Прочитайки го се сетих за моята баба, която ми е най-любимият човек на света. Слава на Бога е толкова жизнена, че дори аз не мога да я стигна. Всичко е до човек. А ние младите трябва да си ги обичаме и да им показваме, че имаме нужда от тях за да не се чувстват по този начин.
    Не само, че са ми нужни и баба и дядо, те са моите богове.
    На теб браво, Иржи за стихчето.
    Прегръщам те силно.
  • Благодаря за хубавите думи Хари,Ренвета,Любомир!
    Хари,ама ти се оказа голям кадем!Имах готов стих да пусна,ама нали съм другарче,изпълнявам поръчки и моя остана за понеделник....
    Ренета,къде мога да се сравнявам с теб и твоите теми,но съм доволна,когато ме нападне музата,а сега е точното й време-....
    Любомир,радвам се,че ме посети...Чета редовно коментарите ти и ме интересуваше какво би казал за мен?И ето разбрах....Благодаря!
  • Много любовни трепети ти пожелавам Иржи! Внасяш свеж полъх в сайта! Усмихна ме и този път! Лека вечер ти желая!
  • Е, чудесно е, Иржи, че и вярно, па и добре списано! От мен ако имаше 6 давам ти го!
  • Браво,Ирина!Някой да донесе туршия!
Предложения
: ??:??