21.01.2018 г., 22:50

Класическо

1.5K 4 10

Нервните връзки ми свирят Бетовен...
Гените в мен си говорят за бунт...
Ти се разхождай спокойно отгоре,
точно на темето, рунд подир рунд!
 

Свикнах без въздух, продавам трахея!
Пак на главата ми друсаш хоро...
Нямам си въшки или себорея...
Теб те завъдих, незнайно защо...
 

Мръсното време ме кара да кихам,
и земетръсно те махам от мен...
А във ушите ми чува се тихо
траурен марш! Да живее Шопен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...