Jan 21, 2018, 10:50 PM

Класическо

  Poetry
1.5K 4 10

Нервните връзки ми свирят Бетовен...
Гените в мен си говорят за бунт...
Ти се разхождай спокойно отгоре,
точно на темето, рунд подир рунд!
 

Свикнах без въздух, продавам трахея!
Пак на главата ми друсаш хоро...
Нямам си въшки или себорея...
Теб те завъдих, незнайно защо...
 

Мръсното време ме кара да кихам,
и земетръсно те махам от мен...
А във ушите ми чува се тихо
траурен марш! Да живее Шопен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....