21 янв. 2018 г., 22:50

Класическо

1.5K 4 10

Нервните връзки ми свирят Бетовен...
Гените в мен си говорят за бунт...
Ти се разхождай спокойно отгоре,
точно на темето, рунд подир рунд!
 

Свикнах без въздух, продавам трахея!
Пак на главата ми друсаш хоро...
Нямам си въшки или себорея...
Теб те завъдих, незнайно защо...
 

Мръсното време ме кара да кихам,
и земетръсно те махам от мен...
А във ушите ми чува се тихо
траурен марш! Да живее Шопен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...