Класик съм, мярка, даже еталон,
часовник, с който всеки се сверява!
По-сладки са дори и от бонбон
творбите ми, по-важни и от хляба!
И чарът им, със хватка на питон,
поглъща всеки, дето ме чете!
Разплул съм се на Олимпийски трон
и пиша стихове със двете си ръце.
Дори молив съм си забол... отзад...
Така де, в прозата съм пак барон,
а пък ръцете са заети, брат,
а вдъхновението ми е във вечното сезон! ...