12.12.2024 г., 11:39

Класното по Български език

339 3 3

КЛАСНОТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

 

Шапката започна да ме стяга

и ще си я грабна някой ден,

ще нарамя пътната тояга

с ризи две в торбето си от лен,

 

а! – да не забравя – сух тютюнец,

и огниво – кремък и прахан,

и ще изфирясам – дим от кюнец,

камъче, търкулнато в геран,

 

ще вървя след своите обуща,

накъдето видят ми очи! –

дълъг ми е пътят – и се спуща

там, където даже Бог мълчи,

 

ще отсъствам векове и ери,

ала никак няма да съм зле! –

ще гризе из прашните килери

книгите ми някое мишле,

 

даже не и „Синила от бича!”,

даже не „Плачете за Париж!” –

в трети клас дечицата ще сричат

стихчетата мои, току-виж,

 

айде бе! – не мога да повярвам,

че със мен се случват чудеса? –

цял живот съм грачил като гарван,

с кофти интонации в гласа,

 

помня го – от мамината пазва

с дъхове на вретенила ръж –

туй, което имам да ви казвам,

да го кажа – Българин и Мъж,

 

не надувна поетична кукла,

не дори сюблимен и велик...

Аз подписах всяка своя буква

в класното по Български език!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....