Класното по Български език
КЛАСНОТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Шапката започна да ме стяга
и ще си я грабна някой ден,
ще нарамя пътната тояга
с ризи две в торбето си от лен,
а! – да не забравя – сух тютюнец,
и огниво – кремък и прахан,
и ще изфирясам – дим от кюнец,
камъче, търкулнато в геран,
ще вървя след своите обуща,
накъдето видят ми очи! –
дълъг ми е пътят – и се спуща
там, където даже Бог мълчи,
ще отсъствам векове и ери,
ала никак няма да съм зле! –
ще гризе из прашните килери
книгите ми някое мишле,
даже не и „Синила от бича!”,
даже не „Плачете за Париж!” –
в трети клас дечицата ще сричат
стихчетата мои, току-виж,
айде бе! – не мога да повярвам,
че със мен се случват чудеса? –
цял живот съм грачил като гарван,
с кофти интонации в гласа,
помня го – от мамината пазва
с дъхове на вретенила ръж –
туй, което имам да ви казвам,
да го кажа – Българин и Мъж,
не надувна поетична кукла,
не дори сюблимен и велик...
Аз подписах всяка своя буква
в класното по Български език!
© Валери Станков All rights reserved.
