10.02.2024 г., 13:49

Клетка

620 4 1

Предложиха ми да живея във кафез

с монитор, кабелна и телефонни жици.

Усмихнати повтаряха ми "Само влез

и цял живот ще гледаш полета на птици"

Щастлив ще бъдеш в синьото небе.

В екранът трепкащ ще са твоите надежди.

Реалност виртуална в мрачното мазе

Навсякъде сред паяци и лепкавите прежди.

Ще имаш и жени, прекрасни и добри.

Фалшиви холограми, а отдолу тъпи лелки.

Едно живуркане с несбъднати мечти.

Глави промити, с радост в мозъците зелки.

 

Видях се бройлерът оплешивял.

Готов за чуждата трапеза.

С перата си възглавници създал.

В съня ми няма го кафеза.

 

Не искам клетка, аз съм си орел.

Единственият начин да живея с цел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И най-луксозният кафез си остава кафез, нещо като славей в златна клетка!
    Обикновено този модел на "живуркане" не позволява сбъдване на мечти или цел в живота! Хареса ми много идеята, Гедеоне!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...