Feb 10, 2024, 1:49 PM

Клетка

  Poetry
618 4 1

Предложиха ми да живея във кафез

с монитор, кабелна и телефонни жици.

Усмихнати повтаряха ми "Само влез

и цял живот ще гледаш полета на птици"

Щастлив ще бъдеш в синьото небе.

В екранът трепкащ ще са твоите надежди.

Реалност виртуална в мрачното мазе

Навсякъде сред паяци и лепкавите прежди.

Ще имаш и жени, прекрасни и добри.

Фалшиви холограми, а отдолу тъпи лелки.

Едно живуркане с несбъднати мечти.

Глави промити, с радост в мозъците зелки.

 

Видях се бройлерът оплешивял.

Готов за чуждата трапеза.

С перата си възглавници създал.

В съня ми няма го кафеза.

 

Не искам клетка, аз съм си орел.

Единственият начин да живея с цел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • И най-луксозният кафез си остава кафез, нещо като славей в златна клетка!
    Обикновено този модел на "живуркане" не позволява сбъдване на мечти или цел в живота! Хареса ми много идеята, Гедеоне!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...