Feb 10, 2024, 1:49 PM

Клетка

  Poetry
622 4 1

Предложиха ми да живея във кафез

с монитор, кабелна и телефонни жици.

Усмихнати повтаряха ми "Само влез

и цял живот ще гледаш полета на птици"

Щастлив ще бъдеш в синьото небе.

В екранът трепкащ ще са твоите надежди.

Реалност виртуална в мрачното мазе

Навсякъде сред паяци и лепкавите прежди.

Ще имаш и жени, прекрасни и добри.

Фалшиви холограми, а отдолу тъпи лелки.

Едно живуркане с несбъднати мечти.

Глави промити, с радост в мозъците зелки.

 

Видях се бройлерът оплешивял.

Готов за чуждата трапеза.

С перата си възглавници създал.

В съня ми няма го кафеза.

 

Не искам клетка, аз съм си орел.

Единственият начин да живея с цел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • И най-луксозният кафез си остава кафез, нещо като славей в златна клетка!
    Обикновено този модел на "живуркане" не позволява сбъдване на мечти или цел в живота! Хареса ми много идеята, Гедеоне!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...