10 февр. 2024 г., 13:49

Клетка

619 4 1

Предложиха ми да живея във кафез

с монитор, кабелна и телефонни жици.

Усмихнати повтаряха ми "Само влез

и цял живот ще гледаш полета на птици"

Щастлив ще бъдеш в синьото небе.

В екранът трепкащ ще са твоите надежди.

Реалност виртуална в мрачното мазе

Навсякъде сред паяци и лепкавите прежди.

Ще имаш и жени, прекрасни и добри.

Фалшиви холограми, а отдолу тъпи лелки.

Едно живуркане с несбъднати мечти.

Глави промити, с радост в мозъците зелки.

 

Видях се бройлерът оплешивял.

Готов за чуждата трапеза.

С перата си възглавници създал.

В съня ми няма го кафеза.

 

Не искам клетка, аз съм си орел.

Единственият начин да живея с цел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И най-луксозният кафез си остава кафез, нещо като славей в златна клетка!
    Обикновено този модел на "живуркане" не позволява сбъдване на мечти или цел в живота! Хареса ми много идеята, Гедеоне!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...