Клетка

9.01.2021 г., 19:12 ч. 2021-01-09T23:02:20+02:00

Поезия

654 9 28

Когато си отиде, онемях.
Започнах да мълча
със всичка сила.
И дращейки по своя собствен грях,
небето се превръщаше
в мастило.
Преписах си живота.
Също теб.
А сянката ми стенеше за утре.
Човек греши,
защото е човек.
И аз съвсем човешки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Клетка

Искате да прочетете повече?

Предложения