Клетка

Jan 9, 2021, 7:12 PM 2021-01-09T23:02:20+02:00

Poetry

672 9 28

Когато си отиде, онемях.
Започнах да мълча
със всичка сила.
И дращейки по своя собствен грях,
небето се превръщаше
в мастило.
Преписах си живота.
Също теб.
А сянката ми стенеше за утре.
Човек греши,
защото е човек.
И аз съвсем човешки ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Клетка

Want to read more?

Random works