Клетка
668
0
1
В клетка съм окована,
приличам на птица ранена,
в затвор мрачен, на сянка -
съдба, от теб отредена.
Защо ме гледаш така?
Нима съм птица без крила?!
Искам свободна да полетя,
но ти с фалшива любов ме окова.
Скришом тайни срещи -
уреждам си със слънцето.
Само то е моето бягство,
само то е истината ми.
Погледни! Аз не съм птица,
нямам крила, но скоро ще отлетя.
А ти остани и се самосъжалявай,
за стореното сам се наранявай!
Потърси! Причината е клетката,
пътят ми един е - към слънцето.
А ти остани, ако можеш ме забрави!
Виж! Аз съм човек и летя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
