27.07.2017 г., 11:11 ч.
Клетката на любовта
486
0
0
Къса се в мене нещо горещо,
Нещо кървящо, нещо човешко,
Което сякаш в мигом умира
Под рухването на твойта душа.
Душата, която във мене изгаря
Свети като малка звезда,
Която за миг на небесния свод е изгряла
Заедно с нашта съдба.
Съдбата която подкрепям до край
Защото тя ни събра
Съдбата която ме води към рай
Държейки наште сърца, в клетката на любовта!
Нещо кървящо, нещо човешко,
Което сякаш в мигом умира
Под рухването на твойта душа.
Душата, която във мене изгаря
Свети като малка звезда,
Която за миг на небесния свод е изгряла
Заедно с нашта съдба.
Съдбата която подкрепям до край
Защото тя ни събра
Съдбата която ме води към рай
Държейки наште сърца, в клетката на любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Атанас Дизов Всички права запазени
Предложения
-
-
Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...
-
Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...
-
Загубила съм време и очи за взирането в свои отражения. Минава времето и си личи презрителното оглед...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
