27.07.2017 г., 11:11

Клетката на любовта

639 0 0

Къса се в мене нещо горещо,

Нещо кървящо, нещо човешко,

Което сякаш в мигом умира 

Под рухването на твойта душа.

 

Душата, която във мене изгаря 

Свети като малка звезда,

Която за миг на небесния свод е изгряла 

Заедно с нашта съдба.

 

Съдбата която подкрепям до край

Защото тя ни събра 

Съдбата която ме води към рай 

Държейки наште сърца, в клетката на любовта! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Дизов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...