Клетката на любовта

Poetry » Love

640 0 0

Къса се в мене нещо горещо,

Нещо кървящо, нещо човешко,

Което сякаш в мигом умира

Под рухването на твойта душа.

Душата, която във мене изгаря

Свети като малка звезда,

Която за миг на небесния свод е изгряла

Заедно с нашта съдба.

Съдбата която подкрепям до край

Защото тя ни събра

Съдбата която ме води към рай

Държейки наште сърца, в клетката на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0