Клетката на любовта

Poetry » Love

643 0 0

Къса се в мене нещо горещо,

Нещо кървящо, нещо човешко,

Което сякаш в мигом умира

Под рухването на твойта душа.

Душата, която във мене изгаря

Свети като малка звезда,

Която за миг на небесния свод е изгряла

Заедно с нашта съдба.

Съдбата която подкрепям до край

Защото тя ни събра

Съдбата която ме води към рай

Държейки наште сърца, в клетката на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9