21.05.2009 г., 7:58

Клетва

1.3K 0 34

Ще те позная,

дори

сред хилядна тълпа...

Ще те намеря,

дори

след хиляди лета...

Ще  те усмихна,

ще те взема

във ръце...

Ти помниш ли,

че даде ми сърце?

Ще съкратя

пространства

и вселени...

В пустините

ще избуят 

поля зелени...

И ще те върна

чак от оня свят,

и адът ще е рай,

а раят - млад...

Ще моля Бог,

да те открия пак!

Ще те намеря -

в паралелен свят!

Ще те изпия,

ще ти дам едно сърце,

за да обичаш

пак като дете... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...