Ще те позная,
дори
сред хилядна тълпа...
Ще те намеря,
дори
след хиляди лета...
Ще те усмихна,
ще те взема
във ръце...
Ти помниш ли,
че даде ми сърце?
Ще съкратя
пространства
и вселени...
В пустините
ще избуят
поля зелени...
И ще те върна
чак от оня свят,
и адът ще е рай,
а раят - млад...
Ще моля Бог,
да те открия пак!
Ще те намеря -
в паралелен свят!
Ще те изпия,
ще ти дам едно сърце,
за да обичаш
пак като дете...
© Нели Господинова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
