27.08.2022 г., 18:20 ч.

Клетва 

  Поезия
523 8 19

От август само шепичка остана.
Отлитат птици с лято по крилете.
А в мен бълбука още смях за двама
и още имам слънчице в ръцете.

Дали парче да чупна от небето
на избродиран светло син следобед,
или с рапанче, скътало морето,
да си направя бял, вълшебен кораб.

Та щом Луната в облаци се свие
и есенно звездиците увехнат,
а вятърът пред прага ми завие
да имам глътка август - за утеха.

Че лятото душата ми жигоса.
Навярно му е дала клетва в синьо -
да бъде морска, пясъчна и боса
и само него в себе си да има.

© Деа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??