Клетва
От август само шепичка остана.
Отлитат птици с лято по крилете.
А в мен бълбука още смях за двама
и още имам слънчице в ръцете.
Дали парче да чупна от небето
на избродиран светло син следобед,
или с рапанче, скътало морето,
да си направя бял, вълшебен кораб.
Та щом Луната в облаци се свие
и есенно звездиците увехнат,
а вятърът пред прага ми завие
да имам глътка август - за утеха.
Че лятото душата ми жигоса.
Навярно му е дала клетва в синьо -
да бъде морска, пясъчна и боса
и само него в себе си да има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
