Безкомпромисен (Никой)
50 510
19.08.2008 г., 12:32 ч.

Клетва 

  Поезия
791 0 3

Имам целия свят във краката

и цялата сила в ръката.

Очите горят ми във Вечния пламък,

на злото сърцето ми е замък!

В душата съм купчина пясък,

огряна от лунния блясък.

Гласът ми в морето е суша,

но как в него да се сгуша;

той излиза от уста с тежък товар,

чийто думи сякаш са звяр.

Но на раменете те не тежат,

тях мога да пренеса и отвъд.

Пренасям и рани дълбоки,

и обиди жестоки.

Част от мене да отрежат, не ще разбера,

давам си ръката и без нея ще вървя.

И всяко петаче раздавам,

обляно във моята пот.

На чужди нозе дома си оставям

и тръгвам беден и сирот.

Ти обаче с мен ще вървиш

и стъпките ми глухи ще следиш.

Където съм аз, там си и ти,

плача ли - и ти плачи!

Ако скоча в морската шир,

тебе първо ще бутна.

Мой душевен си мир,

ти, измамнице блудна!

Твоята майка и тебе проклинам,

в черква да го направя отивам.

Тя те роди и взе ми живота,

обрече ми душата да бъде сирота!

Аз си го взимам сега,

убивам те и с теб ще умра!

© Никой Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??