Клетва
Имам целия свят във краката
и цялата сила в ръката.
Очите горят ми във Вечния пламък,
на злото сърцето ми е замък!
В душата съм купчина пясък,
огряна от лунния блясък.
Гласът ми в морето е суша,
но как в него да се сгуша;
той излиза от уста с тежък товар,
чийто думи сякаш са звяр.
Но на раменете те не тежат,
тях мога да пренеса и отвъд.
Пренасям и рани дълбоки,
и обиди жестоки.
Част от мене да отрежат, не ще разбера,
давам си ръката и без нея ще вървя.
И всяко петаче раздавам,
обляно във моята пот.
На чужди нозе дома си оставям
и тръгвам беден и сирот.
Ти обаче с мен ще вървиш
и стъпките ми глухи ще следиш.
Където съм аз, там си и ти,
плача ли - и ти плачи!
Ако скоча в морската шир,
тебе първо ще бутна.
Мой душевен си мир,
ти, измамнице блудна!
Твоята майка и тебе проклинам,
в черква да го направя отивам.
Тя те роди и взе ми живота,
обрече ми душата да бъде сирота!
Аз си го взимам сега,
убивам те и с теб ще умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Всички права запазени
Поздрави!
