Aug 19, 2008, 12:32 PM

Клетва

  Poetry
1.1K 0 3

Имам целия свят във краката

и цялата сила в ръката.

Очите горят ми във Вечния пламък,

на злото сърцето ми е замък!

В душата съм купчина пясък,

огряна от лунния блясък.

Гласът ми в морето е суша,

но как в него да се сгуша;

той излиза от уста с тежък товар,

чийто думи сякаш са звяр.

Но на раменете те не тежат,

тях мога да пренеса и отвъд.

Пренасям и рани дълбоки,

и обиди жестоки.

Част от мене да отрежат, не ще разбера,

давам си ръката и без нея ще вървя.

И всяко петаче раздавам,

обляно във моята пот.

На чужди нозе дома си оставям

и тръгвам беден и сирот.

Ти обаче с мен ще вървиш

и стъпките ми глухи ще следиш.

Където съм аз, там си и ти,

плача ли - и ти плачи!

Ако скоча в морската шир,

тебе първо ще бутна.

Мой душевен си мир,

ти, измамнице блудна!

Твоята майка и тебе проклинам,

в черква да го направя отивам.

Тя те роди и взе ми живота,

обрече ми душата да бъде сирота!

Аз си го взимам сега,

убивам те и с теб ще умра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...