18.08.2010 г., 19:04

Клетва в невярност

739 0 7

Ще те имам за кратко.
Не защото боли.
Не защото е жалко
от парчета лъжи
да съшиваме общност.
Не защото без жал,
без фалшива тревога
ще покрием с воал,
с черен креп съдбините,
за да си помълчим.

 

Ще ме имаш за кратко
с тези мои вини,
подредени лениво
в издълбан коловоз,
вечността пропилели
във безсмислен тормоз,
в непоникващо бреме -
вкаменена печал.

 

Ще се имаме кратко.
И това ще е дар.
Та когато прекъснем
нишката на страха
и подплашени гълъби
ще овалят в пера
изкълваната същност
на корава любов.

 

Ще се имаме вечно.
Като камъни в гроб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...