Клетва за вярност
Пак юни тихо чука на вратата ти,
липите пръскат летен аромат,
а с него се промъква и познатата
приятелка, в спокойния ти свят.
Онази вечна лудост и проклятие,
желана болка, пареща тъга...
Копнежът става огнено разпятие,
въртиш се на мечтите си в кръга.
И пак са полудели сякаш билките,
поляните превзели с дъх и цвят.
Ухаят сладко, може би горчилката
да вземат. И сърдечния ти глад.
Познаваш ги и росни, и посърнали,
докосваш ги, наричаш ги по име,
навярно даже биха те прегърнали,
но знаеш, че не стават за любими.
От щедрата трапеза с чудни дарове,
опитваш и бодилчето, и зрънцето
и вричаш се във вярност на върхарите
и силата магическа на слънцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
