18.03.2023 г., 16:56

Климент Охридски

601 1 3

Климент Охридски

 

Един монах от Охрид града

на свещ редеше свойте слова.

От ранна утрин до късна доба

и Бог направляваше неговата ръка.

 

Учеше младите той на четмо и писмо,

кое добро дело е и кое дело е зло.

Едно момче го слушаше в захлас,

едно коваче Бори изучи се тогаз.

 

Едно Евангелие отново ги събира,

новият княз Борис на България

и ученика на братята от Солуна 

среща между ученик и духовен баща.

 

Прибра го при себе си княза със заръка

и на братята Кирил и Методий азбуката.

На роден български език ние да четем,

да пишем букви български и него почетем!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...