18.03.2023 г., 16:56

Климент Охридски

605 1 3

Климент Охридски

 

Един монах от Охрид града

на свещ редеше свойте слова.

От ранна утрин до късна доба

и Бог направляваше неговата ръка.

 

Учеше младите той на четмо и писмо,

кое добро дело е и кое дело е зло.

Едно момче го слушаше в захлас,

едно коваче Бори изучи се тогаз.

 

Едно Евангелие отново ги събира,

новият княз Борис на България

и ученика на братята от Солуна 

среща между ученик и духовен баща.

 

Прибра го при себе си княза със заръка

и на братята Кирил и Методий азбуката.

На роден български език ние да четем,

да пишем букви български и него почетем!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...