Климент Охридски

18 мар. 2023 г., 16:56

Поэзия » Философская, Гражданская

320 1 3

Един монах от Охрид града

на свещ редеше свойте слова.

От ранна утрин до късна доба

и Бог направляваше неговата ръка.

Учеше младите той на четмо и писмо,

кое добро дело е и кое дело е зло.

Едно момче го слушаше в захлас,

едно коваче Бори изучи се тогаз.

Едно Евангелие отново ги събира,

новият княз Борис на България

и ученика на братята от Солуна

среща между ученик и духовен баща.

Прибра го при себе си княза със заръка

и на братята Кирил и Методий азбуката.

На роден български език ние да четем,

да пишем букви български и него почетем!

valcanyon (Валентин Миленов)

2023-03-20T12:04:29+02:00

Благодаря ти
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-03-19T21:20:22+02:00

Прочетох и усетих твоето родолюбие и вяра в Бога.
valcanyon (Валентин Миленов)

2023-03-18T20:41:09+02:00

Моето ново стихотворение