18 мар. 2023 г., 16:56

Климент Охридски

600 1 3

Климент Охридски

 

Един монах от Охрид града

на свещ редеше свойте слова.

От ранна утрин до късна доба

и Бог направляваше неговата ръка.

 

Учеше младите той на четмо и писмо,

кое добро дело е и кое дело е зло.

Едно момче го слушаше в захлас,

едно коваче Бори изучи се тогаз.

 

Едно Евангелие отново ги събира,

новият княз Борис на България

и ученика на братята от Солуна 

среща между ученик и духовен баща.

 

Прибра го при себе си княза със заръка

и на братята Кирил и Методий азбуката.

На роден български език ние да четем,

да пишем букви български и него почетем!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...