12.01.2007 г., 19:49 ч.

Клонинг 

  Поезия
1240 0 5

Клонинг

Приятелю мой, ти живееш в
Свят на клониран отбор
Отбора сме ние,
Ти пееш...
С цел да постигнеш колор...

И ставаш, и лягаш, и пак ти заспиваш.
Сутрин будиш се в шест
И страх те обхваща
Страх неспирен
Да намериш нов интерес...

Подминаваш ти черни хора,
лица и картини,
забързан в своя живот,
но един ден живота ще мине,
и ти ще разбереш...
че си клонинг!

Една частица от общия груб механизъм,
Една частица стара, износена, да!
И когато вече за нищо не ставаш
Друга частица ще легне на твойто място сега!

Разбираш ли, ти не си различен!
Ти вършиш еднакви неща!
Ти свикнал си това да обичаш,
което обича Света!

© Хриси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси за поправката,меланхолик!
    И благодаря за хубавите мнения,радвам се,че Ви харесва...
  • Дано не сме наистина частици от клониран отбор.
    Ако така е, губи се смисъла на собствения взор.
    Хубав текст.

    Поздрав и усмивка.
  • Страхувам се от клониране!
    Подминавайки тези "черни" хора
    Хубав стих!!!
  • "Една частица от общия груб механизъм,
    ......................................
    Ти свикнал си това да обичаш,
    което обича Света!"

    Хареса ми!
    Поздрав!
  • Харесва ми-изказва лична позиция по философски въпрос!Мисля,че трябва да оправиш "че си клОнинг" .
Предложения
: ??:??