22.05.2010 г., 23:19

Клонинг

688 0 0

Очите му с гласа ти ще прелея

и с неговия тен ще те облея,

ще сложа точно твоите ръце

и във гърдите бие другото сърце.

И неговите устни ще ме галят,

но твойте думи ще ме палят

и твойта мисъл ще мълви,

докато тялото му ме гори.

Душата детска е от него –

от теб – не малкото ти его

и няколко последни щрихи –

онези думи толкоз тихи,

които с твоя глас мълви

и даже мисля, че си ти –

да можех да ви съчетая,

дори не смея да мечтая,

но нямам сила, знам, такава,

тогава що ли ми остава?

Да избера за мен кое ще е добро

или кое поне е малко зло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...