Очите му с гласа ти ще прелея

и с неговия тен ще те облея,

ще сложа точно твоите ръце

и във гърдите бие другото сърце.

И неговите устни ще ме галят,

но твойте думи ще ме палят

и твойта мисъл ще мълви,

докато тялото му ме гори.

Душата детска е от него –

от теб – не малкото ти его

и няколко последни щрихи –

онези думи толкоз тихи,

които с твоя глас мълви

и даже мисля, че си ти –

да можех да ви съчетая,

дори не смея да мечтая,

но нямам сила, знам, такава,

тогава що ли ми остава?

Да избера за мен кое ще е добро

или кое поне е малко зло!