22 мая 2010 г., 23:19

Клонинг

689 0 0

Очите му с гласа ти ще прелея

и с неговия тен ще те облея,

ще сложа точно твоите ръце

и във гърдите бие другото сърце.

И неговите устни ще ме галят,

но твойте думи ще ме палят

и твойта мисъл ще мълви,

докато тялото му ме гори.

Душата детска е от него –

от теб – не малкото ти его

и няколко последни щрихи –

онези думи толкоз тихи,

които с твоя глас мълви

и даже мисля, че си ти –

да можех да ви съчетая,

дори не смея да мечтая,

но нямам сила, знам, такава,

тогава що ли ми остава?

Да избера за мен кое ще е добро

или кое поне е малко зло!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...