22 may 2010, 23:19

Клонинг

  Poesía
691 0 0

Очите му с гласа ти ще прелея

и с неговия тен ще те облея,

ще сложа точно твоите ръце

и във гърдите бие другото сърце.

И неговите устни ще ме галят,

но твойте думи ще ме палят

и твойта мисъл ще мълви,

докато тялото му ме гори.

Душата детска е от него –

от теб – не малкото ти его

и няколко последни щрихи –

онези думи толкоз тихи,

които с твоя глас мълви

и даже мисля, че си ти –

да можех да ви съчетая,

дори не смея да мечтая,

но нямам сила, знам, такава,

тогава що ли ми остава?

Да избера за мен кое ще е добро

или кое поне е малко зло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...