26.07.2015 г., 12:03

Клоунът

Поезия » Гражданска

688 1 2

Клоунът

Тази вечер клоунът е тъжен.

Омръзна му да бъде все артист.

От цирка вече го болеше -

душата си усети като смачкан лист.

Лицето си почувства остаряло

под пластовете пластовете грим.

В усмивката му времето бе спряло...

А всъщност клоунът бе толкова раним.

За първи път поиска да почива.

Без публика. Без маска. Просто да живей!

Клоунът изтри сълза горчива

и му се прииска него някой да разсмей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

paulinchen (Павлина Стефанова)

Благодаря Ви. Аз съм съвсем от скоро сред Вас - от няколко дни. Още се ориентирам в обстановката и се радвам на всеки коментар. Благодаря, че сте проявили интерес към моя Клоун. Поздрави от мен!

2015-08-02T01:39:30+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

тъжно

2015-07-26T18:35:36+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0