Клоунът
Тази вечер клоунът е тъжен.
Омръзна му да бъде все артист.
От цирка вече го болеше -
душата си усети като смачкан лист.
Лицето си почувства остаряло
под пластовете пластовете грим.
В усмивката му времето бе спряло...
А всъщност клоунът бе толкова раним.
За първи път поиска да почива.
Без публика. Без маска. Просто да живей!
Клоунът изтри сълза горчива
и му се прииска него някой да разсмей.
© Павлина Стефанова Всички права запазени