26.07.2015 г., 12:03

Клоунът

Поезия » Гражданска

686 1 2

Клоунът

Тази вечер клоунът е тъжен.

Омръзна му да бъде все артист.

От цирка вече го болеше -

душата си усети като смачкан лист.

Лицето си почувства остаряло

под пластовете пластовете грим.

В усмивката му времето бе спряло...

А всъщност клоунът бе толкова раним.

За първи път поиска да почива.

Без публика. Без маска. Просто да живей!

Клоунът изтри сълза горчива

и му се прииска него някой да разсмей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

paulinchen (Павлина Стефанова)

Благодаря Ви. Аз съм съвсем от скоро сред Вас - от няколко дни. Още се ориентирам в обстановката и се радвам на всеки коментар. Благодаря, че сте проявили интерес към моя Клоун. Поздрави от мен!

2015-08-02T01:39:30+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

тъжно

2015-07-26T18:35:36+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0