Клоунът
Тази вечер клоунът е тъжен.
Омръзна му да бъде все артист.
От цирка вече го болеше -
душата си усети като смачкан лист.
Лицето си почувства остаряло
под пластовете пластовете грим.
В усмивката му времето бе спряло...
А всъщност клоунът бе толкова раним.
За първи път поиска да почива.
Без публика. Без маска. Просто да живей!
Клоунът изтри сълза горчива
и му се прииска него някой да разсмей.
© Павлина Стефанова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
