Клоунът
Тази вечер клоунът е тъжен.
Омръзна му да бъде все артист.
От цирка вече го болеше -
душата си усети като смачкан лист.
Лицето си почувства остаряло
под пластовете пластовете грим.
В усмивката му времето бе спряло...
А всъщност клоунът бе толкова раним.
За първи път поиска да почива.
Без публика. Без маска. Просто да живей!
Клоунът изтри сълза горчива
и му се прииска него някой да разсмей.
© Павлина Стефанова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
