Клоунът

Poesía » Civil

694 1 2

Клоунът

Тази вечер клоунът е тъжен.

Омръзна му да бъде все артист.

От цирка вече го болеше -

душата си усети като смачкан лист.

Лицето си почувства остаряло

под пластовете пластовете грим.

В усмивката му времето бе спряло...

А всъщност клоунът бе толкова раним.

За първи път поиска да почива.

Без публика. Без маска. Просто да живей!

Клоунът изтри сълза горчива

и му се прииска него някой да разсмей.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paulinchen (Павлина Стефанова)

Благодаря Ви. Аз съм съвсем от скоро сред Вас - от няколко дни. Още се ориентирам в обстановката и се радвам на всеки коментар. Благодаря, че сте проявили интерес към моя Клоун. Поздрави от мен!

2015-08-02T01:39:30+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

тъжно

2015-07-26T18:35:36+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0