Клоунът

Poesía » Civil

687 1 2

Клоунът

Тази вечер клоунът е тъжен.

Омръзна му да бъде все артист.

От цирка вече го болеше -

душата си усети като смачкан лист.

Лицето си почувства остаряло

под пластовете пластовете грим.

В усмивката му времето бе спряло...

А всъщност клоунът бе толкова раним.

За първи път поиска да почива.

Без публика. Без маска. Просто да живей!

Клоунът изтри сълза горчива

и му се прииска него някой да разсмей.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paulinchen (Павлина Стефанова)

Благодаря Ви. Аз съм съвсем от скоро сред Вас - от няколко дни. Още се ориентирам в обстановката и се радвам на всеки коментар. Благодаря, че сте проявили интерес към моя Клоун. Поздрави от мен!

2015-08-02T01:39:30+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

тъжно

2015-07-26T18:35:36+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0