26 июл. 2015 г., 12:03

Клоунът

693 1 2

                         Клоунът

 

Тази вечер клоунът е тъжен.

Омръзна му да бъде все артист.

От цирка вече го болеше -

душата си усети като смачкан лист.

 

Лицето си почувства остаряло

под пластовете пластовете грим.

В усмивката му времето бе спряло...

А всъщност клоунът бе толкова раним.

 

За първи път поиска да почива.

Без публика. Без маска. Просто да живей!

Клоунът изтри сълза горчива

и му се прииска него някой да разсмей.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви. Аз съм съвсем от скоро сред Вас - от няколко дни. Още се ориентирам в обстановката и се радвам на всеки коментар. Благодаря, че сте проявили интерес към моя Клоун. Поздрави от мен!
  • тъжно

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...