Клоунът в цирка на
Клоун... седи пред мене.
Отново съм в цирка,
но под маската своя
той крие истини безброй -
за самотата, която го спохожда,
за неговия малък свят,
във който смехът е само блян.
И очите пълни са с печал.
Той – клоунът, смее се
привидно и търси радост
в детските очи.
Но всъщност иска някой
него да разсмее,
да изпълни душата му със жар.
И търси пак в очите хорски
надежда и утеха, но не я намира.
Надява се да грейне слънце
и да стопли и неговото,
тъй тъжно сърчице...
И моли се, и чака,
но пак открива самота.
И иска...
Да! Да как иска него да разсмеят.
И моли се...
И търси капка топлина...
Но не я намира.
Просто нея я няма.
И в миг на отчаяние
вика сам смъртта...
Увисва на въжето,
а навсякъде е мрак и тишина...
Бавно умира.
За него няма спасение...
Не няма!
Той искаше само любов,
Надежда...
А намери само смъртта.
И само червеите смеят се в пръста...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
