sladka_ve6tica (Теодора)
50 137
25.01.2005 г., 18:53 ч.

Клоунът в цирка на 

  Поезия
1143 0 3

Клоун... седи пред мене.

Отново съм в цирка,

но под маската своя

той крие истини безброй -

за самотата, която го спохожда,

за неговия малък свят,

във който смехът е само блян.

И очите пълни са с печал.

Той – клоунът, смее се

привидно и търси радост

в детските очи.

Но всъщност иска някой

него да разсмее,

да изпълни душата му със жар.

И търси пак в очите хорски

надежда и утеха, но не я намира.

Надява се да грейне слънце

и да стопли и неговото,

тъй тъжно сърчице...

И моли се, и чака,

но пак открива самота.

И иска...

Да! Да как иска него да разсмеят.

И моли се...

И търси капка топлина...

Но не я намира.

Просто нея я няма.

 

И в миг на отчаяние

вика сам смъртта...

Увисва на въжето,

а навсякъде е мрак и тишина...

Бавно умира.

За него няма спасение...

Не няма!

Той искаше само любов,

Надежда...

А намери само смъртта.

И само червеите смеят се в пръста...

© Теодора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Прегръщам те
  • Браво, Теди! Обикновено човек винаги дава на хората това, което иска другите да направят за него. Тъжно е, когато не намира подкрепата и обичта им...Но и това е част от живота...
  • Страхотно е! Реалистично! Понякога е трудно, когато видиш толкова отблизо нечия тъга - започваш да я чувстваш като своя. И се получава нещо хубаво-това стихотворение!
Предложения
: ??:??