Клоунът в цирка на
Клоун... седи пред мене.
Отново съм в цирка,
но под маската своя
той крие истини безброй -
за самотата, която го спохожда,
за неговия малък свят,
във който смехът е само блян.
И очите пълни са с печал.
Той – клоунът, смее се
привидно и търси радост
в детските очи.
Но всъщност иска някой
него да разсмее,
да изпълни душата му със жар.
И търси пак в очите хорски
надежда и утеха, но не я намира.
Надява се да грейне слънце
и да стопли и неговото,
тъй тъжно сърчице...
И моли се, и чака,
но пак открива самота.
И иска...
Да! Да как иска него да разсмеят.
И моли се...
И търси капка топлина...
Но не я намира.
Просто нея я няма.
И в миг на отчаяние
вика сам смъртта...
Увисва на въжето,
а навсякъде е мрак и тишина...
Бавно умира.
За него няма спасение...
Не няма!
Той искаше само любов,
Надежда...
А намери само смъртта.
И само червеите смеят се в пръста...
© Теодора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво! Прегръщам те
-
Браво, Теди! Обикновено човек винаги дава на хората това, което иска другите да направят за него. Тъжно е, когато не намира подкрепата и обичта им...Но и това е част от живота...
-
Страхотно е! Реалистично! Понякога е трудно, когато видиш толкова отблизо нечия тъга - започваш да я чувстваш като своя. И се получава нещо хубаво-това стихотворение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
