Кльощавата си е моя
Кльощавата луна се кълчи над същата гора,
която мислех дали да не хвана отзарана.
Сега вечерта друг акъл ми дойде -
само дъждовете да спрат - и на наш'то море,
на Слънчака един мастит колега поет
уговорихме се да ме чака точно в 5 -
но не разбрах в 5 по нощя или през деня?
Да ме пита човек що си не хванах гората,
'ми се вързах на метафороиграч на стихата,
на телфона му ми вдига някаква жена
и казва ми в дженДЪРдема да вървя 🥺
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
