Кльощавата луна се кълчи над същата гора,
която мислех дали да не хвана отзарана.
Сега вечерта друг акъл ми дойде -
само дъждовете да спрат - и на наш'то море,
на Слънчака един мастит колега поет
уговорихме се да ме чака точно в 5 -
но не разбрах в 5 по нощя или през деня?
Да ме пита човек що си не хванах гората,
'ми се вързах на метафороиграч на стихата,
на телфона му ми вдига някаква жена
и казва ми в дженДЪРдема да вървя 🥺
© П Антонова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
