1.05.2015 г., 11:36

Ключ за храма

600 0 7

Ключ за храма

 

В чисто мъжкия свят е студено и тъжно.
Всяка обич кънти на метал и обръгва.
Всяка нежност боли и в сърцето е тъмно.
Малки женски нозе тихо стъпват на пръсти.


В този свят любовта е отлъчена ерес.
Всеки ден е борба, всяка слабост е вредна.
Всеки мъж е възпят в героичния епос.
Да останеш жена е мъчително бреме.

 

В този свят се родих и не искам промяна.
Всяко чувство прикрих, но е жива искрата.
Всяко утро светът идва с нова премяна.
В гордо мъжко сърце съм ключето за храма.

 

Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...