May 1, 2015, 11:36 AM

Ключ за храма

  Poetry » Other
601 0 7

Ключ за храма

 

В чисто мъжкия свят е студено и тъжно.
Всяка обич кънти на метал и обръгва.
Всяка нежност боли и в сърцето е тъмно.
Малки женски нозе тихо стъпват на пръсти.


В този свят любовта е отлъчена ерес.
Всеки ден е борба, всяка слабост е вредна.
Всеки мъж е възпят в героичния епос.
Да останеш жена е мъчително бреме.

 

В този свят се родих и не искам промяна.
Всяко чувство прикрих, но е жива искрата.
Всяко утро светът идва с нова премяна.
В гордо мъжко сърце съм ключето за храма.

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...