Изгубих си ключа. И нямам път.
Или пък имам някъде. Къде е?!
Не ми е тихо. Думите кънтят.
От екота им всичко в мен немее.
Посоката е ясна. Но дали
посока нова аз не изнамерих,
потъвайки във блатните води
във танц със демоните тъмнопери.
И питам се дали да се спася.
Или да се погубя. Еднозначно.
Началото е край в окръжността.
Умирането – раждане, накратко.