19.06.2014 г., 10:30

Ключ за живот

637 0 7

Изгубих си ключа.  И нямам път.

Или пък имам някъде.  Къде е?!

Не ми е тихо.  Думите кънтят.

От екота им всичко в мен немее.

Посоката е ясна.  Но дали

посока нова аз не изнамерих,

потъвайки във блатните води

във танц със демоните тъмнопери.

И питам се дали  да се спася.

Или да се погубя. Еднозначно.

Началото е край в окръжността.

Умирането – раждане,  накратко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...