КЛЮЧЪТ ЗА РАЯ
… аз изгубих ключа от потайната наша квартира
и сега на черджето пред вратите ти входни стърча,
а така ми се ще да му седнем пак с халбата бира! –
хляб и риба да хапнем върху твоята блага бохча.
Да ти гледам зениците в твоята дребна шпионка.
И за кой ли път вече блъскам твоя нещастен звънец?
И ченгета извика съседката – баба ти Цонка! –
сякаш аз съм пристигнал да разбия вратата – крадец.
И – понеже край мене животът е винаги сложен,
кой съм? – питам се, Боже, в твоя леден до тремори вход.
И не иде надежда, че нявга изобщо ще може ...