КЛЮЧЪТ ЗА РАЯ

… аз изгубих ключа от потайната наша квартира

и сега на черджето пред вратите ти входни стърча,

а така ми се ще да му седнем пак с халбата бира! –

хляб и риба да хапнем върху твоята блага бохча.

Да ти гледам зениците в твоята дребна шпионка.

И за кой ли път вече блъскам твоя нещастен звънец?

И ченгета извика съседката – баба ти Цонка! –

сякаш аз съм пристигнал да разбия вратата – крадец.

И – понеже край мене животът е винаги сложен,

кой съм? – питам се, Боже, в твоя леден до тремори вход.

И не иде надежда, че нявга изобщо ще може

да живея със теб в някой много по-хубав Живот.

Ох, така да ми писна да редя на черджето ти рими,

да те жаждам из тях – и да чезна блажен и благат.

Извадѝ дубликат! – и те моля, ела? – отключѝ ми? –

искам с теб да живея до гроб в безлюбовния свят!

18 януарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 55 ч