КЛЮЧЪТ ЗА РАЯ
… аз изгубих ключа от потайната наша квартира
и сега на черджето пред вратите ти входни стърча,
а така ми се ще да му седнем пак с халбата бира! –
хляб и риба да хапнем върху твоята блага бохча.
Да ти гледам зениците в твоята дребна шпионка.
И за кой ли път вече блъскам твоя нещастен звънец?
И ченгета извика съседката – баба ти Цонка! –
сякаш аз съм пристигнал да разбия вратата – крадец.
И – понеже край мене животът е винаги сложен,
кой съм? – питам се, Боже, в твоя леден до тремори вход.
И не иде надежда, че нявга изобщо ще може
да живея със теб в някой много по-хубав Живот.
Ох, така да ми писна да редя на черджето ти рими,
да те жаждам из тях – и да чезна блажен и благат.
Извадѝ дубликат! – и те моля, ела? – отключѝ ми? –
искам с теб да живея до гроб в безлюбовния свят!
18 януарий 2024 г.
гр. Варна, 12, 55 ч
© Валери Станков Все права защищены